Bad trip нюанси

Две хубави очи – душата на леке. Свеж вкус на мента. Мирис на свобода. Хубавите очи стават още по-леке. Трите кичура коса над тях премрежват безсрамно избягалия ден. И сякаш всичките претъркаляли се часове развързват врязалите се в мислите (гозди?!). Сгъни се, разтегни се. Дишай, когато си искаш. Времето е в дробовете ти и го изпускаш по веднъж на компромис. Всеки път, когато решиш да можеш. Аз мога да съм каквото си искам. Дима в нощната лампа. Блясъка в очите. Сладкия послевкус по устните. Мога да се разтягам колкото си искам. Няма какво да ме спре да обичам каквото мога. Розови кичури красота развявам във времето. Хубаво е. Благодаря. И аз благодаря. А ако и ме научиш как се обича каквото мога, ще ти построя паметник от вдишани надежди. От край време не мога вече да понасям замразените градушки на нечия съвест. А от кога се надявам да обикна тъгата ти.. Обърках се, не ти благодаря. Изморих се да броя цветовете ти. Когато смесим твърде много от тях превръщат се в леке. Мислех, че мога да те пречистя. Да те спася. Но ме гледаш с хубави очи. И обичаш когато можеш. Толкова си лош, толкова си леке, но пък така да те обичам. Тези твоите очи така да не мога да им се наситя. И всеки път като те видя губя краката си, ума си, дъха си. Губя всичко, но пък имам теб. Имам теб в краката си, в ума си, по усните си. Дойде ми до гуша от нюансите ти. Bad trip.